Този път пристигнахме безпроблемно и без да се отклоняваме в посока Турция, както предната година. Излетяхме точно на време от Дрезден на 27.5. и на обяд вече си пиехме бирата в Сл. бряг. Искам да отбележа положително, че ни придружаваха екскурзоводи на ИТС на трансферите, както до така и от хотела.

Слънчев бряг

Настанихме се в хотел Лагуна парк. Това е чудесен хотел, намиращ се по-скоро на тихо място. Въпреки че едва от няколко минути бяхме пристигнали , ние се отправихме към местата, имащи значение за нас, а именно бирарията на хотел Меркурий и бар Малибу. До плажа не далеко.

Хотелът разполага с красив басейн и малък парк. Сешто и вътрешната част е планирана със замах и те подканва да останем там. Стаите са големи и модерно обзаведени (климатик, сателитна телевизия и т.н.). Банята е голяма, а душът е отделен със стена. Значи, не може да се говори за наводени бани и лепящи се по тялото пердета за бани.

Обслужването беше абсолютно наред. Всички бяха винаги любезни, било то на рецепцията, на бара на басейна, в лоби бара, в ресторанта или където и другаде. Почистването на стаите беше добро, кърпите се сменяха всеки ден и чаршафите ги смениха многократно повреме на нашия триседмичен престой.

Тей като хотелът беше на ИТС, почти всички владееха немски език.

Лошото беше само едно. Имаше една германка, която се държеше в залата за хранене така, все едно и липсваха първите селем години. Без съмнение музикалните предлочитания са въпрос на вкус. И дали трябва да слущам всяка сутрин в ресторанта "О-о, татко, мой!", също стои под въпрос но само за това с изключително груб тон да се кара на една сервитьорка, която в момента отсервирва масите е под всякакта критика. И ако германиците имат лоша слава в чужбина, това се дължи точно на такива кокошки, като тази. Наблягам, че нямам пред вид сервитьорката.

Когато буквално се касаеше за живто или смърт се показа високото качество на обслужване в хотела. Какво се случи? Ние пак пристигнахме четиримата. Един от нашите спъртници получи през ноща масивен кръвоизлив на стомаха с повръщане, няколко дни след като беше пристигнал. Рецепцията реагира незабано. Само след 10 минути посреднощ пристигнаха лекдр и преводачка. И без други формалности приятелнят ни бе закаран в болницата в Бургас. Лекарът и преводачката също тръгнаха с него.

И с това не се свъши! Преводачката пътуваше всеки ден до Бургас със сърбругата , все едно че това е нормално. Рецепцията също се постара много и представителството на ИТС се зае да помага. Синът също пристигна да подкрепи маика си. ИТС им осигури обратен полет за Германия. А и след това всички постоянно се интересуваха. Утре ще трябва да пращам доста факсове за България. Нашият приятел не беше само един приключен случай за тях. Всички се отнесоха много човешки и искаха информация за него, дори и когато вече не носеха никаква отговорност.

Когато при действително критичко положение получиш активна помощ, тогава не ти остава нищо друго, освен да поклатиш с клава на бръщолевенето на някои за уж некомпетентни администраторки, които може би не могат да преместат някой турист в стая, в която той би искал. Като че ли това е толкова вжно!

Ако изхранването би достигнало останалото ниво на хотела, Лагуна парк щеше да бъде номер едно. Не че беше чак толкова лошо и изборът не беше малък.Но някак си му липсваше нещо. Нищо не ни радваше окото. В началото закусвахме често там, но на вечер само два пъти. Но нас ни беше все едно, защото бяхме записали само закуска, но като "прехвърлени от друг хотел" получихме вечерите безплатно. И за сетен път се доказа, че е най-добре да се запишеш в Сл. бряг без храна, ако е възможно, разбира се.

В пътеписа си за почивка 2004 вече бях и зпял хралебствени химни за тази бирария. И отново прекарахме чудесно там. Между другото: цените не са променени 80ст за 300 тл бира.

Още на втората вечер се отбихме в Меркурий. Още не бяхме влезли във фоайето и изкънтя в залата "Манфред". Лично шефът ме беше познал и ме поздрави сърдечно. Поприказвахме си малко, после говорих и със Симеон. По същото време моите приятели поздравяваха други стари познати. След това съзях Милена, "шефката" на ресторанта. Като я поздравих тя ми се хвърли на врата и ме замъкна в кухнята да ме показва.

И след това отидохме в бирарията. Тя още не беше открита официално, Снежа и Тошко още подреждаха. Тях ги познавахме от предната година. Взаимна беше радостта да се видим отново. А и естествено не искахме да урем от жажда.

Снежа

Тошко

Снежа Тошко и аз

Снежа и Милена

Два дни по-късно откриха бирарията. Освен това и кухненския персонал начело с главния готвач Марио ни се зарадва много. Ние познавахме по-гоямата част от тях. За съжаление Мини, Дани и Доньо не бяха вече там. Пекучеството е доста голямо. Но без паника! Мини я открихме, научихме също къде ще посва работа Доньо. Двамата работят заедно в друг хотел, където ще ги навсетим през септември. Само за Дани нищо не научихме. Най-вероятно следва някъде.

кухненския персонал

Стефан

Милена

Шефът и Шефката на хотел Меркурий

Отпред: Николай Снежа Хорст Тошко и аз

Отзад: Милена с семейство  

Най-вече със Снежа и Тошко се сприятелихме. Излизахме заедно, и когато нямаха гости за обслужване е сядаха ири нас на масата да си побъбрим. Разменихме си адресите и телефонните номера, а Снежа дори ни сподели за какво мечтае. Но да не си мислите, че ще издам тайните. Няма такова неща! По-късно се присъедини и Нниколай.

На ресторант

И този път на тръгване имахме буца ка гърлото но утехата ни беше, че ще дойдем пак през септември.

Ето ни седнали ано на втората сутрин в Бабилон за да си отдъхнем малко. Сервитьорите още не се бяха нагласили за работа. И изведнъж пристъми към нас една млада дама и ни поздрави: Здравейте, Ето Ви пак ту! Погледнахме на горе и кого да видим - Женя, с нея се бяхме запознали в бар Кариби и през всяка почивка я посещавахме много пъти. Тя говори отлично немски, защото е завърмила немската жимназия в Бургас.

Сега е управителка в Малибу. Това е бара между Ьабилон и Корнер ПЪБ срещу Сомбрерото. Там срещнахме и други познати от Кариби. Дани работи като келнерка, преди в Кариби, сега е в Малибу. Най-добрата приятелка на Женя Роси също се е преместила от Кариби в Малибу. Тя беше викачка. Завързахме ново познанство с Антония и естествено с  Мими.

Женя

Женя и Рози

Дани

Антония

Мими

Само да не поречате "варено мими"! Момичетата ще се рахсърдят.

Намира се зад пощата до бирарията на Пеликан. И там работеше нашето Мини. Това ни е казала Снежа. И ние веднага тръгнахме за там. Няма я Мимето! След като попитахме ни казаха, че всеки момент ще дойде. И тей почакахме малко. И не след дълго тя пристигна, почуквайки с токчетата си като ни видя, очите й се разширна. Последваха бурни поздравления. След това около 20мин. разговарях с нея на бълг. език. Малко със засечки и с помощта на моя речник. Ъез него щях да съм защвен и почивката нямаше да беде толкова хубава. Приятелката на Мини - Сини също работи тук и тя също е много мила. След това и двете се преместиха да работят на друго място. Шефът беше много ядосан. Но принципът за търсенето и предлагането е валиден и за в двете страни.

Мини

Сини и Мини

Намитра се в Близост до нашия хотел пред Хризантема. Вечер там си взимахме " приспивателното". Сервитьорката носеше обувки извити нагоре и за това я нарекохме "обувките на малкия Мук."

Това е форум в интернет, където хора обменят впечатленията си за България.

Първо се видяхме с Щефан и Елмар. Уговорката ни беше в прословутата бирария, но тъй като тя още не беше отворила, Щефан ме пресрещна до Меркчрий. По всяка вероятност ме е познал по тениската с надписа на форума "FUT". После се срещнахме в градината на Зорница. И тук бе много уютно, хубаво беше. Прекахме два весели часа заедно.

За съжаление срещата с Рилафан не можа да осъществи, но може би ще успеем да се видим през септември.

В "White House" приятелят ми Хорст и аз се срещнахме с Райнхарт и жена му. Водихме интересни разговори и успях да си платя моите загубени басове. Двамата ги срещнахме още веднъж в базара на хотел Меркурий, където отгаяно се опитваха да намерят цигари.

Първоначално се очертаваше един проблем. Тръгвахме си на 16.6. Информцията за полетите на 17.6. вече беше дошла, а за нашия ден нямаше още нищо. И чак на 15.6. ни съобщиха полет през Хановер за лайпциг. Значи както е по план. Когато седяхме в самолета, ни стана ясно, защо беше това забавяне с информацията. Бяхме по-малко от 40 пътника. Прелполагаме, че ИТС е размишлявало, дали полетът изобщо ще се осъществи. На летище Лайпциг пристигнахме около 30 човека. Всехме си куфарите и ни обработиха на митницата за по-малко от 10 минути.

Нужни комуникационно средство

Когато влязохме за първи път в Лилия, се стигна до следния разговор със сервитьорката Надя: - Добър ден, Добър ден, Две малки бири моля, Заповядайте, Благодаря. И така 10 думи само по български. Надя беше объркана. Че не бяхме българи, тя пазбра по произношението. И след това ни попита на български дали сме поляци или сме руснаци. След това падна голям смях.

Кой не знае това от Слънчев бряг? Пред почти всеки бар стои някой и малко или много настоятелно те кани да посетиш бара. На тези хора това им е работата и не искаме да обиждаме никой, но е много досадно въпреки това. И тогава ми хрумна нещо и казвах "Ние сме твърде пиани!" Всички се разсмяха, един каза "Добро представление" и след това ни оставиха на мира.

Това не е виц! На цлицата зад пощата се намира една английска кръчма. Един път бихме там. И когато както обикновено си поръчах бирите на български, сервитьорката ме поглелна безпомощно. В кръчмата действително никой не говореше български. Е, поне една бира да поръчам, английският ми е достатъчен.

А именно през ноща. Шегата настрана! Навсякъде се строеше като напр. в Сън паласе. Те си плащаха просто 2.000 лв глоба и си продължаваха строят. Поне така ни казаха.

Ние отново прекарахме три хубави седмици на Сл. бряг. Видяхме много от страната, запознахме се с мили хора, или съответно задълочихме старите познанствя. Вече се радваме на сертември, че отново ще бъдем там.