След две години тръгнахме отново за България. Този път бяхме само двамата: приятелят ми Хорст и аз.Ние бяхме записали тризъездния хотел «Мартинез» в гр. Созопол, но тъй като той беше още в строеж, ТУИ ни предложи в замяна четиризвездния « Глобус» в Сл. бряг без допълнително заплащане. Ние се съгласихме веднага.

Глобус беше с две категории по-добър от х-л «Пирин» и ние се чувствахме там много добре. Бързо завързахме контакти с персонала на бара на басейна. С барманите Петър и Дияна и със сервитьорката Роси се сприятелихме бързо. Мили бяха и двете сестри, но на съжаление не им помня имената. Едната беше сервитьорка, а другата спасителка на басейна.

Посетихме отново ресторант «Кариби». Здравко и Женя ни познаха веднага, въпреки че не сме били там цялна година. Мая вече не беше там. Казаха ни, че работи в Италия.

И заведението «Happy Bar & Grill» не съществуваше вече. Сградата си стоеше, но вътре се помещаваше съвсем друг ресторант. Там никого не познавахме и така си прекавахме времето ту в бар «Кариби», ту в баровете на х-л «Глобус».

През тези три седмици предприехме екскурзии из страната. Първо посетихме Созопол за да видим хотел «Мартинез», който всъщност бяхме записали. В действително беше една огромна стоителна площадка.

След това се записахме при един таксиметров шофьор за така наречената панорамна екскурзия. Първата спирка беше гр. Поморие. Там разгледохме един манастир. За посещението на ракиената фабрика не си бяхме запа зили час и не успяхме да я видим. После се отправихме в посока Стара планина. Най-интересното беше пътуването през селата. Видяхме доста от този регион.

На обяд обядвахме в частен «ресторант» в едно малко село. То беше крайната цел на екскурзията. Хората там имаха помощно стопанство, Занимаваха се с производство на картофи и овощарство освен това гледаха кокошки и кози.

Нахрамихме се под един навес в двора на една къща. Там бяха и други таксиметрови шофьори с клиентите си туристи като нас.Нагостиха ни по български обичай. Първо имаше ракия със салата, типично българско предяхтие. След това ни сервираха  боб чорба и прясно опечен хляб. Тази чорба бе първата и единствената постна супа, която ми се услади. Почерпиха ни и с лимонада и вино.

Избрах много бързо какво ще пия, в края на крайщата си имахме таксиметров шофьор. Накрая се ирибрахме в Сл. бряг.

Една друга екскурзия ни отведе до гр. Варна. Там разгледахме известната катедрала, наслагихме се на шоуто на делфините в Делфинариума.

На една друга екскурзия видияхме гр. Сливен и Сините скали – част от Стара прланина.

По време на всички проведени екскурзии екскурзоводите подробно ни информираха за българската история. Почти 500-годишното турско робство присъстваше във всяка беседа и очебидно е оставило дълбока травма в съзнанието на българите.

Колкото повече опознавах България, толкова интересът ми към тази страна се засилваше. И вече ми беше окончателно ясно, къде ще почивам за в бъдеще.

Всредата на септември си бях отново вкъщи. През ноември взех първия си урок по български език.