Тръгнахме на 8 септември сутринта от летище Лайпциг/Хале до Бургас. Летяхме с машина ТУ 154. По обяд вече се бяхме насладили на първата българска бира.

Ние – това сме Елизабет, Лотар, Хорст и аз.

През тази ваканция не видяхме нищо друго от България, освен курорта Слънчев бряг и историческата стара част на град Несебър. Не беше станало всъщност нищо особено, но въпреки това се случи нещо много решаващо.

Бяхме отседнали в хотел «Пирин». Точно насреща се намираше ресторанта «Happy Bar & Grill». В началото ние се установихме в това заведение и всеки ден прекарвахме там. И винаги ни обслужваше Ваня. Тя беше «нашата» сервитьорка.

След няколко дена Ваня и аз поискахме да си поприказваме. Но нито тя говореше немски, нито пък аз български. И на англииски нито не се получи. Ние просто не можехме да се разберем.

Тогава за първи път си помислих, че никак няма да е зле да говоря български. Повече никога не видях Ваня и вероятно никога няма да я срещна отново. Тя, разбира се, не знае, че тя е сервитьорката, заради която започнах да уча български.

След около 10 дена обслужването в «Happy Bar Grill» се влошаваше. Това не се отнася за сервитьорките. Те бяха усърдни както винаги. Ала управата на заведението не смяташе за необходимо да доставя стоки, които се бяха изчерпали. 

Първо свърши мастиката. Можехме да си поръчаме вместо нея узо, но да пием узо в България някак си не върви!

След това привършиха и българските бири. Когато и на следващия ден все ще не бяха заредили с български напитки, ние напуснахме заведението и си потърсихме нов «пристан». Съжалявахме много за Ваня и другите сервитьорки, но ние не бяхме отишли в България да пием скъпа вносна бира, при това дори не беше наливна.

Така попаднахме в бар «Кариби». Някак си още от самото начало там ни хареса. Собственикът се казваше Здравко и беше отговорен за дневната смяна. Той усърдно ни наливаше бира. Обслужваха ни Женя и «пчеличката» Мая. Остатъка от почивката прекарахме в този бар. 

Женя говореше отлично немски, тъй като беше завършила немската гиназия в Бургас, а с Мая си говорех по немски и английски. На последия ден целият персонал се здрависа с нас на раздяла. Няма нужда да обеснявам повече за нашето отношение към обслужващия персонал.

След тази почивка ми беше вече всичко ясно, че и следващото пътуване ще е отново за България.Въпреки че всъщност нищо не бях видял от страната, ала любезните хора, прекрасното време и ниските цени ме омяха.

 На някои може би им пречи навалицата и данданията на Слънчев бряг, но на мен пък точно това ми харесва.

На някои може би им пречи навалицата и данданията на Слънчев бряг, но на мен пък точно това ми харесва.