И сега, през есента, отново посетих моите приятели. Както можете да видите на картата, Казанлък се намира почти в самия център на България. От Слънчев бряг дотам се пътува с автобус около 3,5 – 4 часа. Всъщност аз отидох до Стара Загора, каквато беше уговорката. Там на автогарата ме посрещнаха моите приятели и продължихме още около 30 км до Казанлък.
Причина за това е следното: Става дума за две приятелски семейства, едното от които живее в Стара Загора, а другото – в Казанлък. И тъй като през юни бях на гости в Стара Загора, сега беше ред на другото семейство. През цялото време всички бяхме заедно - през деня на път, вечер и през нощта – в Казанлък. Двете семейства могат да приютят за спане немалко хора.
Разбира се, имаше чудесни български ястия и питиета, то e ясно.
отляво надясно: Божидар, Мариана, Радка и Стефан
Сега и с мен
Вечерта дойдоха и Пенчо (вляво) и дъщерята на Стефан Антоанета
Да не забравим и Росен!
Във всеки случай всички бяхме жадни!
Нашите екскурзии този път бяха свързани с българската история, затова първо малко разяснения:
От 1396 г. до 1878 г. България е била провинция на Османската империя, загубила своята самостоятелност като държава за почти 500 години. Разбира се, постоянно е имало въстания, всички от които обаче неуспешни, най-вече заради факта, че са били локално ограничени и по-скоро спонтанни, отколкото организирани. От около 1760 г. може да се говори за начало на националното българско Възраждане. Бавно е растяло ново самосъзнание, което се е стремяло към държавна независимост.
Три имена ще останат незабравими за българите: Васил Левски, Христо Ботев и Иван Вазов. Васил Левски (1837 - 1873) не доживява Освобождението на България, въпреки че неуморно се е борил за него. Като монах той решава да напусне манастира, тръгва из страната и създава мрежа от революционни комитети, за да подготви организирано общонационално въстание. Накрая е заловен от турците и през 1873 г. обесен.
Христо Ботев (1848 - 1876) е не само Националният поет на България, но и революционер. Заради своята антиосманска дейност е бил принуден да избяга в Румъния, където живее в изгнание. Там между другото е издавал вестниците „Дума на българските емигранти” и „Будилник”. За да подкрепи легендарното Априлско въстание, през май 1876 г. той преминава Дунав заедно със своята чета и стъпва на българска земя. Впрочем Ботев надценява мащаба на въстанието и четата му е разбита от превъзхождащата я турска войска. Той също намира своята смърт. Шум в цяла Европа тогава предизвиква фактът, че той и четата му превземат австрийско-унгарския параход „Радецки”, за да стигнат бреговете на България.
Иван Вазов (1850 - 1921) става безсмъртен с романа си „Под игото”. Няма българин, който най-малкото да не е чувал за този роман. В него той описва предисторията, хода и потушаването на легендарното Априлско въстание през 1876 г. Също толкова известни са неговите разкази „Една българка”, „Дядо Йоцо гледа” и „Иде ли?”. Вазов взима активно участие в Старозагорското въстание през 1875 г., а след Освобождението на България следствие на Руско-турската война (1877/78 г.) заема висши обществени постове.
Моето желание беше да разгледам родните къщи на тримата български герои. Разбира се, имало е и други български борци за свобода като Хаджи Димитър, Георги Раковски и Любен Каравелов. Но естествено не може всичко да се види на един път.
„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира.” Това изречение от Ботевото стихотворение „Хаджи Димитър” е изписано до лика на поета на тази табела.
„Свобода или смърт!”
Статуя на Ботев до родната му къща в Калофер
Ботевата майка
Освен родната къща на Ботев в двора има още един музей:
С тази машина Ботев е печатал своите вестници докато е бил в изгнание
Модел на „Радецки”
Паметникът на Ботев в Калофер
В средата се вижда най-високият връх на Стара планина - връх „Ботев” (2.376 m)
На фона на Стара планина
С това писмо Левски съобщава и обяснява на майка си своето решение да стане революционер.
Пред родната къща на Левски
Оръжията на Левски
Книги на Вазов
„Под игото” на френски и немски
Този град е известен по две причини. Първо, в него могат да се видят крепостни стени, останали още от римско и тракийско време. И второ, тук, казват, е най-добрата минерална вода в България. В града са разположени и няколко спа-хотела.
Тук безплатно можете да си наточите минерална вода. Някои пълнят бидони.
На втория ден минахме през Шипченския проход, за да стигнем селото-музей Боженци, както и град Трявна с неговия живописен старинен град.
Шипченският проход е изиграл решаваща роля в Руско-турската война. Известно време проходът е бил защитаван само от около 5000 руснаци и българи срещу около 30000 турци. Заради недостиг на муниции се е наложило да „обстрелват” турците само с камъни и телата на убитите. Всяка година на този проход се празнува Националния празник на България – Деня на Освобождението, 3 март.
Изкачване към паметника
С благодарност към руските войници и цар Александър II.
След свършената работа...
След това продължихме към селото-музей Боженци. Тук разгледахме къщите от времето на Възраждането.
В ресторант в Боженци
Героинята от приказките Баба Яга
В края на нашата екскурзия посетихме Трявна, където разгледахме живописния старинен град с възрожденските му къщи.
След още една приятна вечер при моите приятели на следващата сутрин потеглих с автобуса към Слънчев бряг. Там продължих с „нормалната” си почивка.