Така, тъкмо се върнах от България и бързам да напиша впечатленията се преди пак да съм забравил всичко.

След отпуската с Хорст през юни през септември отново отидох на Слънчев бряг сам  както и през 2006 и 2007. Времето беше доста лошо, само първите четири дни бяха такива, каквито ми се искаше. През останалото време само два дни валя много силно, но до заминаването ми времето не се стопли повече. За плажуващите това беше отвратителна отпуска.

За мен времето не беше толкова важно, моята ваканция мина изцяло под знака на срещи с български и немски познати и приятели. Освен това направих страхотен излет с българските ми приятели из Родопите. За тази екскурзия можете да научите повече тук:

>>Кликнете тук!<<

Тези четири готини млади жени ги познавам от Indian Bar от бистрото на Били, и с изключение на Кристина всичките са ми познати от миналата година. С Кристина се запознах през отпуската ми през юни тази година. И този път доста често се отбивах в "Индианската". Познавачите знаят, какво значи "Тъпа овца!". :)))

В Indian-Bar съм си почти като част от семейството. Не само тези четири сервитьорки, а и много други служители от Steak House и от Пампорово сърдечно ме посрещнаха и изпратиха. Тези три ресторанта са едно цяло и се намират на гърба на хотел Алба.

С Рилафан от форума за отпуските на Фоси и мъжа й се срещнах един път, както и с Вени, сестрата на Дида. Моята учителка по български език и мъжът й също бяха там.

С тези двамата луди глави, почиващи също на Слънчев бряг, се срещнах за първи път през юни в хотел Fiesta Beach. Не са много онези, които знаят за Слънчев бряг и неговото развитие повече от тях. Те почиват там от тридесет години най-малко. Познават мало и голямо и говорят добре български.

По време на европейското първенство по футбол 2008 често гледахме заедно футбол и чувахме редовния лаф на Диди при стандартните ситуации: "Готови за ликуване!" С тях седяхме често в Кондор и в бара на Кондор. И там цените са прилични, а сервитьорките любезни и хубави.

С Петър в бара на Кондор

Дида и Диди

Тримата ни с Димо

Направо не е за вярване, как все така случайно се срещам с него. Димо работи като екскурзовод и през 2004 с него бяхме на екскурзия до София/Рилския манастир. Няколко дни след това бяхме в Созопол с друг туроператор, и познайте кого срещнахме там? Правилно, Димо!

През 2005 пак отидохме с Димо до София/Рилския манастир.

През 2006 през септември пътувах от Слънчев бряг до Варна за да разгледам тракийските златни и сребърни съкровища в археологическия музей. След разглеждането на забележителностите седнах да хапна в един ресторант наблизо. И кой дойде при мен и ми се усмихна?Правилно, Димо!

През 2008 през септември си седя с Диди и Петер в бара на Кондор и кой мислите идва насреща ми и ми се усмихва? Правилно, Димо!  С него и  жена му се срещнахме още веднъж, но този път планирано.  :)))

Не минава път когато да съм в отпуск в България естествено  без да срещна скъпата Снежа. Един път тя беше с мъжа й Христо в "моя" хотел Даймънд на Слънчев бряг, и после й ходих на гости в Бургас. Там ядохме заедно в ресторант "Монте Кристо". Този много добър ресторант се намира в центъра на Бургас. Отлично обслужване и добра кухня в приятна атмосфера, това беше една хубава вечер. И цените са съответно високи, но в сравнение с подобни такива ресторанти в Германия все пак доста изгодни.

Сега имам предвид не произведената в Пловдив българска бира, а User (потребител) Kamenitza, който е регистриран в Holidaycheck.de  Той беше по същото време както и аз в Даймънд, което аз за разлика от него знаех предварително. Той знаеше само, че ще съм по това време в Слънчев бряг. Не бях дал точни данни в Кой-Кога-Къде-менюто в HC. Изпихме по няколко бири и ракии с него. Всъщност той ме позна, когато обяснявах  на друг гост, че вече съм бил в Меркюри. Намери се поне един, който да чете внимателно моите пътеписи! :)))

Този бар се намираше вътре в хотела, но беше отдаден под аренда. Арендатори бяха Наско и Деси. Помагаха им две млади жени, които отговаряха и за спа центъра и за фризьорския салон. Продаваше се Becks, която всъщност се произвеждаше в Пловдив.

Наско

Наско и Деси

С Каменица

Хотелът се намира в центъра на Слънчев бряг на главната улица до полицията. Който търси спокойствие, няма да го намери тук. Хотелът не е лош, но Fiesta Beach е по-добър. Направих резервация в Даймънд понеже е в центъра и бих го направил пак. Стаята ми беше достатъчно голяма, но гардеробът беше пълен майтап: въобще нямаше рафтчета и трябваше да си закачам  бельото поотделно на закачалка. Имах двойна стая, която ползвах като единична, можех да си държа куфара и дрехите на другото легло. На мен ми беше все едно, че гардеробът беше такъв. Но една двойка щеше да си има проблеми.

Стаята беше нормално обзаведена, имаше телефон, климатик, балкон, минибар и т.н. Освен това имаше и две големи огледала. Хубавото беше, че освен двата контакта в стаята имаше и един в банята. В банята нямаше много място, където да си оставяш нещата. Балконът беше много малък, имаше обаче простор.

Яденето беше добро. Сутрин и вечер имаше достатъчен избор.

Във фоайето на хотела имаше чейндж бюро с добър курс (1,90), спа център, фризьорски/козметичен салон, както и малък магазин и портретиска. Имаше също и лекар.

В хотела имаше и друг бар, който се намираше отвън. За мен недостатъкът беше, че там продаваха бирата само в бутилка.

като цяло въпреки лошото време отпуската беше супер. Видях се отново с български и немски приятели и познати, запознах се с нови хора и направих интересен излет. Освен това задоволих кулинарните си потребности със свинска каварма, телешко варено, палачинки с мед и орехи както и с плато от различни видове български салами (луканка, филе Елена и т.н.).  

И сега пред мен са осем мрачни месеца без България. Но и това време ще мине!