И при десетото ми пребиваване в Слънчев бряг изкарах една страхотна отпуска. Приятелят ми Хорст също беше там. Трите седмици минаха както винаги много бързо!

Хорст и аз

Пак наблегнахме на разнообразието: почивка, срещи с приятели и познати и излети из страната. Разбира се приоритетите малко се променяха. Срещите с българските и немските приятели и познати излизаха все повече на преден план. Този път трябваше даже да си направя календар-бележник! И за съжаление не можах да се възползвам от всички възможности за срещи.

Още първият ден отидохме в индианския бар в “Бистрото на Били”. Срещнахме се със сервитьорките Дида и Кремена, които познаваме от миналата година.

Дида обича да снима с камерата на Хорст.

Кремена

Дида с един от колегите си

Тя с още двама други колеги

С нас беше и Ролф от нашия роден град Делицш. Всъщност двамата с Хорст рядко си деляха една бира! 

С Щефан от форума на Фос и с брат му Свен обсъдихме там планирания съвместен излет ( >Екскурзии 2008<.).

Сестрата на Дида Вени не работи вече в "Индианската". С нея се срещнах на друго място.

Вени

По същото време с нас бяха и учителката ми по български език и мъжът й. С тях прекарахме забавно половин ден.

И естествено видяхме нашата мила приятелка Снежа и приятеля й Христо. Единият път се видяхме в Бургас, а другият път в нашия хотел. За два часа се видяхме и с Тошко.

С Снежа и Христо в Бургас

С Тошко

Там беше и Ролф Панкрат, мой колега от управителния съвет на немско-българското дружество в Лайпциг. С него си организирахме един незабравим излет из страната. Подробности за излета можете да прочетете в „Излети 2008“.

Към края на нашата отпуска се случи нещо непредвидено. Последният ден тъкмо обядвахме в ресторанта на хотела, когато се чу глас: "Я, кой седи тук - известният Манфред Бьотхер и неговия приятел Хорст!" Погледнах смутено. Към нас идваше Алоис от Мюнстер. Обясни ни, че знае за моите български пътеписи и снимки от Интернет и е искал да се запознае лично с нас. Получи се интересен разговор. Да видим дали няма да раздавам автографи :)

Сервитьоки и бармани

 4 cервитьоки

Хотелът много ни хареса. Той е един от най-добрите, в който някога сме били. По българските стандарти хотелът е четиризвезден.

Намира се в северния край на Слънчев бряг, точно до Хелена Сандс. От плажа с финния пясък го дели само широката алея за разходки. За разположението на хотела има различни мнения. От една страна се намира на около 30 минути пеша от шумния център, от друга страна вечерно време е много тихо и шумът от дискотеките и барове не пречи на съня ти. За търсещия спокойствие това е идеалното място. За да стигнеш до спирките на минивлакчето и автобусите ти трябват десетина минути. За малко по-кратко време се стига до първите павильончета и до чейндж бюрата Корона.

Хотелът има общо 277 стаи, разположени на 10 етажа. Във фоайето е рецепцията, има сепарета с мека мебел, лобибар, два асансьора и ресторант. Има лекар, фризьор, магазин за сувенири, минишоп и няколко компютра за Интернет. Отвън са разположени плувен басейн с тераса и бар. Шезлонгите и плажните чадъри на басейна са безплатни.

Почти всички на рецепцията говорят много добре немски и английски език. Нямаше проблеми с регистрирането и напускането на хотела.

Нели

Рени и Нели

Иво

До рецепцията има чейндж бюро. То работеше само до  21.00 ч. и курсът не беше изгоден. За 100 евро получаваш между 180 и 185 лева.

В голямото фоайе са разположени удобни сепарета с мека мебел. Има три телевизора, така че всички можеха да гледат мачовете от Европейското първенство по футбол. Чистотата там беше изрядна. Бършеха и лъскаха постоянно.

Във фоайето е и уютният лобибар. Забележителни бяха и столчетата за крака. Това рядко се среща в Слънчев бряг, но прави седенето много удобно. Работеше се нонстор на три смени. Ние пристигнахме в 3.30 ч. сутринта и до 6.00 ч. вече бяхме изпили няколко български бири. Смените бяха както следва: 8.00 ч. - 16.00 ч., 16.00 - 24.00 ч. и от 24.00 ч. до 8.00 ч. 

Виктор и Ваня

Криси

Криси и Мария

Сестрата на Криси Сори също идваше често на гости.

Явор и Наско

И трите екипа се грижеха отлично за нас. Даже си имахме маса, резервирана само за нас. Доста бутилки вино обърнахме там.

Диди, Петер и Волфганг (от ляво на дясно). С тях често прекарвахме заедно.

Храната в хотела беше изключително добра, даже и закуската - а това значи много на Слънчев бряг. Имаше закуска и вечеря на шведска маса. Изборът беше голям и имаше достатъчно. Постоянно зареждаха.

Обслужването в ресторанта беше на ниво. Употребените прибори бързо се отсервираха, поръчаните напитки бързо се доставяха.

Той контролира входа към ресторанта.

Всяка неделя се провеждаше българска тематична вечер. Върху белите покривки се слагаха типичните за България шарени покривки. След поздравленията с глътка ракия и парче собственоръчно направен хляб ни сервираха типични български специалитети. След това гостите можеха да се насладят на българския фолклор. През другите вечери свиреше оркестър; който искаше, можеше да танцува.

Стаите бяха големи и просторни. Обзаведени бяха с обичайните неща. Имаше климатик, телефон, телевизор, минибар и балкон. Хареса ми душа. Беше така направен, че трябваше да си доста несръчен или да действаш с умисъл, че да успееш да наводниш банята.

Стаите се чистеха всеки ден, кърпите се сменяха постоянно.  По време на триседмичния ни престой няколко пъти ни смениха спалното бельо.

Изглед от балкона