Това сме ние:

                          Хорст и аз

И там винаги пътуваме:

по-точно там:

Слънчев бряг

Възможно е да пътуваш с сола

Но предпочитаме самолета

Защото обичаме комфорт

Тази година бямхе два пъти в България. Вторият път беше просто отдих без екскурзии и посещения. Бяхме само две седмици (от 10.9. - 24.9.2005) вместо три както обикновено. Всъщност искахме да си вземем кола под наем и да обикаляме самостоятелно страната, но вкрая накраищата не ни стигна куражът. А останаште екскурэии на агенцията вече ги бяхме направили.

То протече с леки прерятствия. Точно, когато стигнахме в гишето за обработка, машината се развали - техника, която очарова!

А в Бургас стана още по-весело. След бързия полет с ТУ164, хората се трупаха на гишетата за паспортна проверка, защото въпреки голямата навалица само половината гишета бяха отворени. И ние пак стояхме на грешната опашка. Няколко човека преди нас дойде ред от на една млада жена, най-вероятно българка.

Нещо с документите ú не беше в ред, тя оживено дискутираше с полицая. И той затвори надбързо гишето след това, без да се съобразява с дългата опашката. Аз се намиснах в другата опашка и видях какво прави "нашия полицай", слел като свърши паспортната проверка.

Той се караше с едно английско семейство. Екскурзоводите трябваше да ги помиряват. Да правилно сте прочели, вече не ставаше дума за младата българка. Тя най-спокойно си чакаше багажа, нямахме нещо против. Но всъщност полицаят тръгваше да се върне и да обработи. Очевидно му липсваше желание за това.

Хотелите Орел и Астория

Положението на Орел е страхотно. Намира се от една страна на крайбрежната алея, а от другата точно на оживено мяста. И най-важното: само на пет минути път до нашата бирария Меркурий.

Хотелът имаше 2,5 эвеэди и отговаряше на категориятя си. Нямаше климатик и хладилник, но не ми и трябваха. Стаите и банята бяха чисти, почистването в ред.

Ние бяхме записали само закуска. Тя се предлагаше в съседния "х-л Астория" изпробвахме всичките звезди, разбираи след три закуски ни втръсни и подарихме буламачите на останалите гости. Ние самите закусвахме за в бъдеще в Меркурий, където разбира се, си плащахме. Но си струваше.

Снежа, Тошко, Хорст и аз

Милена

Игор Европейскът:

Игор беше на три месеца. Той беше естесвено атракциятя на децата.

България трябва да ьъде приета в Европейския съюз през 2007, най-късно през 2008 г. И като предварителен акт бяха залепили на черилката на костенурката Игор знамето на Европа.

Снежа обича да танцува плашенно, ако има настроение даже и на стола на бара.

Но най-много трябваше да работи.

Понякога аз помогнах на нея.

Половината от Делич бяха на Слънчев бряг. От тоя град имаше много хора, които почиваха по същато време с нас. Път човека познавах лично, двама от тях бяха в нашия хотел.С един от тях празнувахме седемдесетия му рожден ден. И там срещнах случайно Дияна, която беше барманка в Глобус през 2003 г.

Рилафан, мъжът ú и аз на бара на басейна в Гларус:

Астика и аз в бирарията на Меркурий.

Който ми е чел предишните пътепса само до половината, би могъл да си помисли, че ние прекарваме времето си в България само по кречмите. Сега следва доказателство за обратното: По всяко време бях на плажа и при студ и при дъжл.

Аз зная: Още една кръчма. Това е Слънчев бряг!

И тази почивка свъши твърде бързо. Ние посетихме и други бивши "места на действие" като Малибу и Кариби. Просто е хубаво да дойдеш в България и да видиш отново много познати, между тях и няколко приятели.